Покрай вота на недоверие миналата седмица пак ме обзе обичайното въодушевление, че точно сега е момента да се отървем от нахалната алчна сбирщина, която ни управлява.
Мина и замина вота и видя се, че тези дето идат са ептен гавази и палячовци.....
Говорихме си с Лили преди вота и много ме впечатли, това което тя каза, че апелите и действията за опазване на природата в България не трябва в никакъв случай да се обвързват с подобни вотове. Природата и децата това са двете обединителни каузи, които имат значение за всички хора.
Първоначалната и основна цел този блог е да спомага за създаване на съзнание и осъзнат избор във всичките ни действия. Често се обезсърчаваме, струва ни се безнадежно и невъзможно някога средата, в която живеем да стане пак приятно място...
Във всяка една секунда от живота си правим избор, често напълно безсъзнателно... въпрос на навик е когато правим даден избор да си зададем въпроса как ще се отрази той на нашите деца и на природата? Ако филтрираме по този начин постъпките си ще има по-малко бетонни недоразумения и повече градинки, усмивки, залези и чист въздух.
Но как да свържем всичко което правим със собствените си деца, как е възможно хора, които обичат децата си да работят по проекти, които замърсяват или вредят на средата? Хората имат странната способност да се разделят на две, едната част е баща, а другата е човек, който трябва да изкарва прехраната на семейството и някъде се губи връзката между двете. Става по-важно да дадеш материална обезпеченост за детето, а духовната и природната някак не е приоритет....Нека първо мислим за живото наследство за децата си преди да полагаме изливаме бетон. И нека бъдем верни в словото си....май е време за равносметка.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment