На 31ви юли 2016 моите мама и татко ще отпразнуват златната си сватба! Звучи впечатляващо, особено като наистина осъзнаеш - половин век, 50 години съвместен живот! Моята най-дълга връзка досега e почти 7 години.....
Ето ги Галя и Иван преди да се запознаят
Нещо не съм блогвала от има няма медения ни месец преди 5години, та са ръждясали малко моите умения да подравнявам снимки в това приложение.
И така млади и невинни срещнали се те през далечната 1966 година, тя на 21 години, той на 31. Срещата се състояла не другаде, а в известния на познаващите ги апартамент на Хр. Ботев 6, който тогава се обитавал от баба ми Кичка, дядо ми Петър, моята мама Галя и сестра й Ваня. Татко ми бил доведен от приятел и канен на гости у тях. Не знам много за този период на ухажване, освен, че моят татко се понаправил че обича да играе белот, защото майка ми по-това време (нямало тогава персонални компютри все пак) и харесвало да цака карти. :)
В последствие се оказало, че баща ми не си пада, чак толкоз по белота, но късно. Това в крайна сметка ми се струва много лека бяла лъжа и пожелавам на много други двойки това да е кусура, който открият след като изтече медения месец. Меденият месец на Иван и Галя сигурно е поизтекъл като се е появил Цар Петър.
Баща ми е споделял, че щом сме се появили ние изведнъж е настъпил хитлеристки период по отношение на хигиената у дома. Честно казано, по мои данни (дневник на Галя) тя от малка си е била влюбена в хигиената, защото споделя как била на пикник и толкова й харесало, че дори не се притеснила, че приборите с които яли падали по земята. Майка ми е споделяла на близки, че ние с Петьо въобще не сме пълзяли (ами мръсна земята как да пълзиш), а направо сме проходили. Понеже много си обичаме нашата майчица, може тук официално да кажа, че аз не се сърдя, за ограничението на движението ми в тази ранна детска възраст, защото ясно, че тя е желала най-доброто за отрочетата, а в далечната 1975, когато съм родена интернет е нямало, та да научи тя за полезността на пълзенето и яденето на микроби :) .
Ето ни цялото сем. Косекови някъде към 1980.
Златно детство си изкарахме на ул. Юнак у софийския Бевърли Хилс (инак казано Хиподрума :). Винаги ще са благодарна за усещането на безвремие и безкрайно спокойствие, докато играхме на ръбче, жумичка и седморката на блейк мойте мама и татко бяха създали един свят на благост в който израстнах аз. Помня как Ганка притичваше от работа на ул. Здраве, за да ни направи обяд или ако не е тя батко ми можеше да опържи яйца. Това спокойствие си е голяма работа, за да се усетиш приет и необходим! Така, че голямо БЛАГОДАРЯ на моите мили мама и татко - Галя и Иван!
Празнуват 50 златни години заедно! От които аз съм била жива цели 40! Златните години - много много от тях са свързани с работа. Съвместната помежду им - строене на вилата на Ромча и спомням, как всички бъркахме бетона (дори и аз помагах), после градинката създаваха и разни други забави като култовото печене на чушки с куче Ирида!
Златни мигове - бране на боровинки на Семково и пускане на лодки от кора в езерото там. Морето на Несебър и вечерните разходки до друга станция, за да гледаме планетата на маймуните, питите с прополис и мед по стъргалото на Несебър. Къмпинг на вилата на леля Кети и чичо Виолет на с.Черноморец, пътуването до морето с оранжевия змей - ЛАДА (със затворени прозорци да не настинем :) Добре, че ходихме с преспиване в Шипка, та се падаха 2x4 часа вместо 8 часа в кола.
Покоряване на връх Вихрен - мен не ме пуснаха да се пробвам, макар много исках. Май чаках на хижата с татко ми. Пирин, Рила, Витоша - тези моменти остават - добър урок за родители!
Пубертета....прибиране посред нощите и заварваш дремещи родители в хола......това си ми тежи на съвестта, така, че да си направя устата тук за прошка :) Знам, че много пъти се е случвало хич да се не обадя къде съм, но пък моята майка освен професор по биохимия, тогава може би асистент, си беше цял частен детектив, винаги ме изнамерваше, без никакви мобилни телефони....прости мамо...
после имаше един период, в който с баща работихме заедно по един проект и майка ми се грижеше за целия екип да е нахранен! абе уникални са моите родители! много си ги обичам и ги поздравявам най-сърдечно за този чуден юбилей. За това, че винаги са се подкрепяли един друг в делата си, а и заедно колко дела са сътворили и колко са помогнали на нас децата.
С много обич,
Ваша щерка,
Татяна Барабина
Ето ги Галя и Иван преди да се запознаят
Нещо не съм блогвала от има няма медения ни месец преди 5години, та са ръждясали малко моите умения да подравнявам снимки в това приложение.
И така млади и невинни срещнали се те през далечната 1966 година, тя на 21 години, той на 31. Срещата се състояла не другаде, а в известния на познаващите ги апартамент на Хр. Ботев 6, който тогава се обитавал от баба ми Кичка, дядо ми Петър, моята мама Галя и сестра й Ваня. Татко ми бил доведен от приятел и канен на гости у тях. Не знам много за този период на ухажване, освен, че моят татко се понаправил че обича да играе белот, защото майка ми по-това време (нямало тогава персонални компютри все пак) и харесвало да цака карти. :)
В последствие се оказало, че баща ми не си пада, чак толкоз по белота, но късно. Това в крайна сметка ми се струва много лека бяла лъжа и пожелавам на много други двойки това да е кусура, който открият след като изтече медения месец. Меденият месец на Иван и Галя сигурно е поизтекъл като се е появил Цар Петър.
Баща ми е споделял, че щом сме се появили ние изведнъж е настъпил хитлеристки период по отношение на хигиената у дома. Честно казано, по мои данни (дневник на Галя) тя от малка си е била влюбена в хигиената, защото споделя как била на пикник и толкова й харесало, че дори не се притеснила, че приборите с които яли падали по земята. Майка ми е споделяла на близки, че ние с Петьо въобще не сме пълзяли (ами мръсна земята как да пълзиш), а направо сме проходили. Понеже много си обичаме нашата майчица, може тук официално да кажа, че аз не се сърдя, за ограничението на движението ми в тази ранна детска възраст, защото ясно, че тя е желала най-доброто за отрочетата, а в далечната 1975, когато съм родена интернет е нямало, та да научи тя за полезността на пълзенето и яденето на микроби :) .
Златно детство си изкарахме на ул. Юнак у софийския Бевърли Хилс (инак казано Хиподрума :). Винаги ще са благодарна за усещането на безвремие и безкрайно спокойствие, докато играхме на ръбче, жумичка и седморката на блейк мойте мама и татко бяха създали един свят на благост в който израстнах аз. Помня как Ганка притичваше от работа на ул. Здраве, за да ни направи обяд или ако не е тя батко ми можеше да опържи яйца. Това спокойствие си е голяма работа, за да се усетиш приет и необходим! Така, че голямо БЛАГОДАРЯ на моите мили мама и татко - Галя и Иван!
Празнуват 50 златни години заедно! От които аз съм била жива цели 40! Златните години - много много от тях са свързани с работа. Съвместната помежду им - строене на вилата на Ромча и спомням, как всички бъркахме бетона (дори и аз помагах), после градинката създаваха и разни други забави като култовото печене на чушки с куче Ирида!
Златни мигове - бране на боровинки на Семково и пускане на лодки от кора в езерото там. Морето на Несебър и вечерните разходки до друга станция, за да гледаме планетата на маймуните, питите с прополис и мед по стъргалото на Несебър. Къмпинг на вилата на леля Кети и чичо Виолет на с.Черноморец, пътуването до морето с оранжевия змей - ЛАДА (със затворени прозорци да не настинем :) Добре, че ходихме с преспиване в Шипка, та се падаха 2x4 часа вместо 8 часа в кола.
Покоряване на връх Вихрен - мен не ме пуснаха да се пробвам, макар много исках. Май чаках на хижата с татко ми. Пирин, Рила, Витоша - тези моменти остават - добър урок за родители!
Пубертета....прибиране посред нощите и заварваш дремещи родители в хола......това си ми тежи на съвестта, така, че да си направя устата тук за прошка :) Знам, че много пъти се е случвало хич да се не обадя къде съм, но пък моята майка освен професор по биохимия, тогава може би асистент, си беше цял частен детектив, винаги ме изнамерваше, без никакви мобилни телефони....прости мамо...
после имаше един период, в който с баща работихме заедно по един проект и майка ми се грижеше за целия екип да е нахранен! абе уникални са моите родители! много си ги обичам и ги поздравявам най-сърдечно за този чуден юбилей. За това, че винаги са се подкрепяли един друг в делата си, а и заедно колко дела са сътворили и колко са помогнали на нас децата.
Да сте честити мили мамо и татко.
Да държите в сърцата си онези първи дни (за които скоро ще публикувам снимки тук), както и тези 50 златни години и златни мигове преживяни заедно и те да Ви дават и още повече сили занапред в това чудо наречено живот.С много обич,
Ваша щерка,
Татяна Барабина
Posts
No comments:
Post a Comment