Махатма Ганди

из книгата Живот сред Хималайските Учители", Свами Рама
....Той бе човек, който постоянно се моли за другите и не таи омраза към никоя религия, каста, вероизповедание, пол или раса. Имаше трима учители: Христос, Кришна и Буда.
Пионер в областта на ахимса-съзнанието (ненасилието), Ганди винаги опитваше да разшири човешката способност за обич. Такъв човек намира радост във всички бури и изпитания на живота. Ганди никога не защитаваше себе си, а се бореше за своя принцип на ахимса или любов. Пламъкът на любовта гореше в него денонощно, като огън, който с нищо не може да се загаси. Пълната вяра в собствените сили и безстрашието бяха основите на философията на Ганди. Насилието засягаше самата дълбина на съществото му, но изпълнен с храброст той крачеше сам в своя дух на ахимса. В живота му нямаше нито дума на негодувание, нито полъх враждебност.
По време на престоя си при Ганди отбелязах в дневника си следните приниципи:
1. Ненасието и страха не могат да съществуват заедно, защото ненасилието е съвършено изражение на любовта, която отхвъля страха. Да си смел понеже носиш оръжие, означава, че в теб има частичка страх. Силата на ахимса е една изключително жизнена и активна сила, която не прозитича от физическото превъзходство.
2. Истинският последовател на ахимса не вярва в разочарованието. Той живее над него, в непрестанно щастие и мир. Този мир и радост не издват при онзи, който се гордее с интелекта и учеността си. Те идват при онзи, който е изпълнен с вяра и има нераздвоен, целенасочен ум.
3. Интелектът може да създаде много чудеса но ненасилието е плод на сърцето. То не идва чрез интелектуални упражнения.
4. Омразата не може да се надделее с омраза, а чрез любов. Това е неотменим закон
5. Предаността не означава просто да се отдадеш на думи. Тя означава да се посветиш изцяло - с ума, делата и речта си.
6. Ганди не вярваше в бариерите, издигнати от религиите, културите, суеверията и недоверието. Изповядваше братство между всички религии и сам живееше така.
7.Ганди вярваше в изкуството да се живее без загриженост за плодовете на труда. Той самия не се тревожеше дали ще успее, или ще се провали, а обръщаше внимание на настоящата дейност, като не изпитваше ни най малко безспокойство или умора.
8. За да се наслаждава на живота човек не трябва да се привързва егоистично към нищо. Непривързаността означава да имаш чисти мотиви и правилни средства, без притеснения или очакван резултат. Онзи, който се отказва от действията се проваля, а онзи който се отказва от своето възнаграждение, се издига и бива освободен.
9. Йога е пълната реинтеграция на всички състояния на ума, интелекта, сетивата, емоциите, инстиктите и всички нива на личността. Чрез този процес човек става цялостен.
10. Мантрата на човек е неговата жизнена опора, тя го превежда през всякакви изпитания. Всяко повторение има ново значение и приближава човек все повече до Бог. Тя е способна да превърне отрицателното в личността в положително и постепенно да обедини разделените и противоположни мисли на по-дълбоки и по-дълбоки нива на съзнанието.