Saturday, July 21, 2007

Реакция

Петък вечер в София. Рядко събитие за мен. Успявам да се видя с моите стари дружки. Разказват ми за концерта на Rolling Stones, който аз реших да пропусна в последния момент. truly Рокенрол!
Подхващаме темата за Странджа и протестите. Емоционални реакции, за което съжалявам. Разказваме с Иван хронологията на събитията. В общи линии основния въпрос е "какво предизвика промяната в Закона за защитените територии".
Тома неверни (Кейти) не вярва , че 500 или 1000 човека са причината за тази промяна. Европейският съюз ще да е натиснал, няма как шепа хора да променят статуквото, казва Кейти, да не говорим че тая шепа хора освен туй изглежда несериозно, чети природозащитници - наркомани.

Започвам сериозно да се паля, защото чувам оценка "Тези хора, намират удовлетворение по този начин". Най-вече се засягам, защото има много хора които сигур мислят като Кейти..... Аз мога да говоря за себе си, тя Кейти туй го знае и сигур не е мен визирала, но аз ще кажа за мен, пък вие кажете за вас. Аз не търся удовлетворение от съмнителната победа. В личния си живот аз съм удовлетворена - вървя по пътя и търся истината, в това е цялото удоволствие от живота. За да отида на протест трябва да жертвам нещо друго - цената на едно нещо се измерва с това, от какво трябва да се откажеш, за да го получиш, казва икономическата наука. Иска ми се да не се налага да излизам на улицата, ама както казва един приятел "лесно няма".

Има такова животно демокрация, до което няма да стигнем ако лежим по гръб и си казваме абе то България си е Абсурдистан, всичко е нагласено, всички протести завършват по един и същи начин и все си е старата кочина.

Нека си преразгледаме ценностите и да се борим за тях. Верно е Кейти, че аз съм малко нещо балък, наивник и оптимист, верно е че правя много грешки и гласувам за безумни партии. Ама като сбъркам си признавам.

За да свършиш една работа трябва да я започнеш. За да постигнеш целта трябва да направиш първата стъпка. За да живеем по-добре трябва поискаме да живеем по-добре. За да сме информирани трябва да пием вода от извора.


Отивам на Рила.
PS И още веднъж се извинявам, че повишавам глас, ще се опитам да се не повтаря...

4 comments:

Anonymous said...

Табаса, ето още едно мнение по въпроса.

Според мен протестите бяха и са необходими. Но далеч не са "причината" да се променят нещата.

Необходими са за да:
· разберат повече хора какво се случва
· се чуе (благодарение на гладните медии), че на народа не му е безразлично
· усетят разни хора и организации, че имат подкрепа

Но не мисля, че правителството променя някакви неща просто щото една тълпа (дали е интелигента е въпрос на друг спор) е излязла да заяви, че нещо не и харесва.

Тълпата помага, пак казвам - одобрявам и подкрепям протестите, но не е достатъчна, за да се променят нещата.

--
Виво

tabasa said...

съгласна съм
протестите са една от причините.
питам щеше ли да се промени нещо ако я нямаше тълпата?
това пита и кейти впрочем

Unknown said...

Ако не беше "тълпата", нямаше да се вдигне шум, нямаше да има обществена позиция, на която да се облегне решението на властта. Колкото до интелигентността на една тълпа - в демократичните страни това не е аргумент, тъй като хората са с равни права независимо от IQ-то си. Малцинството се подчинява на мнозинството - колкото по-голяма е една недоволстваща група, толкова по-голяма е вероятността тя да се наложи в своите искания независимо от раса, пол, религия, интелект и т.н. Поздравявам всички тези хора, които отделиха от личното си време, средства и сили, за да се застъпят за нещо наистина смислено!

wanderingnev said...

Ако не се беше разшумяло, разбира се, че КРАШ щеше да продължи да строи и П.Арнаудов да раздава разрешения за строителство наляво и надясно.

Но дълбоко се съмнявам, че промените, които все пак приеха в НС са изцяло или дори частично благодарение на това, че излязохме на улицата да протестираме...

Но е безспорен фактът, че неразрешените блокирания на кръстовищата привлякоха най-после медиите към това, което се случва - никой не обръщаше внимание на хората, които всеки четвъртък мирно протестираха, в продължение на не знам колко месеца.

В крайна сметка се тревожа дали пак някакви задкулисни сделки не са се състояли по горните етажи, защото твърде бързо и лесно "победихме" - за Иракли миналата година се шумя много и дълго, какви ли не акции се организираха за привличане на вниманието на медии и правителство, но резултатът е съмнителен.

Аз за себе си знам, че ходих на протестите, за да си докажа, че все още не съм тотално закърняла и апатична към заобикалящата ме действителност, както за съжаление, много мои познати. Излязох, за да покажа най-вече на себе си, след това и на другите - властта, обществото и т.н., че имам мнение, че не съм безгласна буква, единица електорат. Дори изходът да не беше положителен, пак би имало смисъл за мен самата - че все още имам живец и вяра за промяна... А промени към добро ще настъпват, ако повече хора се спрат и си кажат, че има смисъл да излязат и да протестират по проблеми, които ги вълнуват... Иначе остава само емиграция...